Простак - колкото и да звучи грубо е в крайна сметка не толкова обида , колкото реална диагноза (особено за по-новото поколение) , за огромна част от обществото ни , напълно откъснали се от всякаква идея за културни интереси.
Масовата халтура предлагаща щедро обръщането към "ценности" близки до отдавна отминали времена (дори безкрайно далече от тези , в които ентусиазирано се строеше комунизмът) ли осъжда обикновеният българин - доживот и без право на обжалване да бъде простак , или забързаният график и всекидневната борба за оцеляване най-после смазаха духовното? Нужно ли му е на човек оправдание , дори за пред себе си , за да оправдае профанирането си и превръщането си в простак, или трябва да приема единствено материалното благополучие за задоволителен мотив и това да го прави просташки самодоволен , апатичен или нещастен?
Примерно как да тълкуваме една такава проста ситуация :
Седнал пред телевизора , след 12-часова смяна в цех за алуминиеви профили , г-н Иванов чува по новините , че операта в Русе практически е фалирала и ако спешно не се намерят средства вероятно до месец ще "пусне кепенците".Тук г-н Иванов въпреки, че по никакъв начин не смята себе си за простак (въпреки, че са минали много,много години от последният път, когато е посетил опера , балет , театър или е чел нещо различно от рекламни листовки), изкоментирва кратко "бе ...л съм ги, да дойдат в цеха, да видят как е".
И в този коментар няма нихилизъм , фактът че е по повод на настъпващата смърт на културата ни е по-скоро случаен, понеже същият този Иванов,който някои освен за простак биха окачествили и с модерният епитет - хейтър ,въпреки, че обича да гледа футбол, губи интерес към мачовете дори на Манчестър Юнайтед ,ако не играе Бербатов и искрено се радва , на каквито и да български успехи в международен план.
Та в тази връзка ,от гледна на обществото достатъчни ли са следните аргументи за "моралното оневиняване на този "простак" Иванов :
Въпреки,че е в разцвета на силите си, работата го изморява много - а друга алтернатива няма - трябва да се плаща кредитът ,а регулярните доходи (колкото и да скромна заплатата на "простака") са от жизнено значение за оцеляването на семейството му.
Много хора от старото поколение (за съжаление почти не останаха) , биха казали : "бе не е простак завалията , мачка го животът".
Малко поразсъждавах на глас ,а в този блог съм си поставил за цел да предизвикам дискусия за баланса в материалните и духовни ценности , навиците на всичко да се слагат етикети и най-вече обратим ли е процеса на профанизация , в който - простак ще се превръща в една от възможна най-меките квалификации.
